почукаха

Речник на българския език

1. почукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

почукаха е производна форма на почукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. почукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

почукаха е производна форма на почукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).