почукал

Речник на българския език

1. почукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почукал е производна форма на почукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почукал е производна форма на почукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. почукал — мин. деят. св. прич. м. р.

почукал е производна форма на почукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. почукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

почукал е производна форма на почукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).