почуел

Речник на българския език

1. почуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почуел е производна форма на почуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

почуел е производна форма на почуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).