почувал

Речник на българския език

1. почувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почувал е производна форма на почувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почувал е производна форма на почувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. почувал — мин. деят. св. прич. м. р.

почувал е производна форма на почувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. почувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

почувал е производна форма на почувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).