почоплило

Речник на българския език

1. почоплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почоплило е производна форма на почопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почоплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

почоплило е производна форма на почопля (мин. деят. св. прич. ср. р.).