почоплеше

Речник на българския език

1. почоплеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

почоплеше е производна форма на почопля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. почоплеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

почоплеше е производна форма на почопля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).