починете

Речник на българския език

1. починете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

починете е производна форма на почина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. починете — повелително наклонение, мн. ч.

починете е производна форма на почина (повелително наклонение, мн. ч.).