почешело

Речник на българския език

1. почешело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почешело е производна форма на почеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почешело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

почешело е производна форма на почеша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).