поцъквал

Речник на българския език

1. поцъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцъквал е производна форма на поцъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поцъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцъквал е производна форма на поцъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поцъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

поцъквал е производна форма на поцъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поцъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поцъквал е производна форма на поцъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).