поцъкали

Речник на българския език

1. поцъкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поцъкали е производна форма на поцъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поцъкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поцъкали е производна форма на поцъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поцъкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поцъкали е производна форма на поцъкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поцъкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поцъкали е производна форма на поцъкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).