поцинковало

Речник на българския език

1. поцинковало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поцинковало е производна форма на поцинковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поцинковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поцинковало е производна форма на поцинковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поцинковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поцинковало е производна форма на поцинковам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поцинковало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поцинковало е производна форма на поцинковам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).