поцвърчал си

Речник на българския език

1. поцвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поцвърчал си е производна форма на поцвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поцвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поцвърчал си е производна форма на поцвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поцвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поцвърчал си е производна форма на поцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).