поцвърчал е

Речник на българския език

1. поцвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцвърчал е е производна форма на поцвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поцвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцвърчал е е производна форма на поцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поцвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцвърчал е е производна форма на поцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).