поцвърчало си

Речник на българския език

1. поцвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поцвърчало си е производна форма на поцвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поцвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поцвърчало си е производна форма на поцвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поцвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поцвърчало си е производна форма на поцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).