поцвърчало е

Речник на българския език

1. поцвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поцвърчало е е производна форма на поцвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поцвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поцвърчало е е производна форма на поцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поцвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поцвърчало е е производна форма на поцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).