поцвърчали

Речник на българския език

1. поцвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поцвърчали е производна форма на поцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поцвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поцвърчали е производна форма на поцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поцвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поцвърчали е производна форма на поцвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поцвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поцвърчали е производна форма на поцвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).