поцвърчала

Речник на българския език

1. поцвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поцвърчала е производна форма на поцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поцвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поцвърчала е производна форма на поцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поцвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поцвърчала е производна форма на поцвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поцвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поцвърчала е производна форма на поцвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).