поцвърчал

Речник на българския език

1. поцвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцвърчал е производна форма на поцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поцвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поцвърчал е производна форма на поцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поцвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

поцвърчал е производна форма на поцвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поцвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поцвърчал е производна форма на поцвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).