похъркал

Речник на българския език

1. похъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похъркал е производна форма на похъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похъркал е производна форма на похъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. похъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

похъркал е производна форма на похъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. похъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

похъркал е производна форма на похъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).