похулил си

Речник на българския език

1. похулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похулил си е производна форма на похуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. похулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похулил си е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).