похулил е

Речник на българския език

1. похулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похулил е е производна форма на похуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похулил е е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).