похулило съм

Речник на българския език

1. похулило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похулило съм е производна форма на похуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. похулило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похулило съм е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).