похулила съм

Речник на българския език

1. похулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

похулила съм е производна форма на похуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. похулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

похулила съм е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).