похулила е

Речник на българския език

1. похулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похулила е е производна форма на похуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похулила е е производна форма на похуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).