похули

Речник на българския език

1. похули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

похули е производна форма на похуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. похули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

похули е производна форма на похуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. похули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

похули е производна форма на похуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. похули — повелително наклонение, ед. ч.

похули е производна форма на похуля (повелително наклонение, ед. ч.).