похулели

Речник на българския език

1. похулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

похулели е производна форма на похуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. похулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

похулели е производна форма на похуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).