походело

Речник на българския език

1. походело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

походело е производна форма на походя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. походело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

походело е производна форма на походя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).