похленчило е

Речник на българския език

1. похленчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похленчило е е производна форма на похленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похленчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похленчило е е производна форма на похленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).