похищавал съм

Речник на българския език

1. похищавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похищавал съм е производна форма на похищавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. похищавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похищавал съм е производна форма на похищавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. похищавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похищавал съм е производна форма на похищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).