похищавал си

Речник на българския език

1. похищавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похищавал си е производна форма на похищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. похищавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похищавал си е производна форма на похищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. похищавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похищавал си е производна форма на похищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).