похищавало си

Речник на българския език

1. похищавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похищавало си е производна форма на похищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. похищавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похищавало си е производна форма на похищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. похищавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похищавало си е производна форма на похищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).