похищавало е

Речник на българския език

1. похищавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похищавало е е производна форма на похищавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похищавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похищавало е е производна форма на похищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. похищавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похищавало е е производна форма на похищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).