похитяло

Речник на българския език

1. похитяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похитяло е производна форма на похитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похитяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

похитяло е производна форма на похитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).