похитяла

Речник на българския език

1. похитяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похитяла е производна форма на похитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похитяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

похитяла е производна форма на похитя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).