похитял

Речник на българския език

1. похитял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похитял е производна форма на похитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похитял — мин. деят. несв. прич. м. р.

похитял е производна форма на похитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).