похитил съм

Речник на българския език

1. похитил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похитил съм е производна форма на похитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. похитил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

похитил съм е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).