похитил си

Речник на българския език

1. похитил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похитил си е производна форма на похитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. похитил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похитил си е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).