похитило съм

Речник на българския език

1. похитило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похитило съм е производна форма на похитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. похитило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похитило съм е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).