похитило е

Речник на българския език

1. похитило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похитило е е производна форма на похитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похитило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похитило е е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).