похитили

Речник на българския език

1. похитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

похитили е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. похитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

похитили е производна форма на похитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).