похитила съм

Речник на българския език

1. похитила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

похитила съм е производна форма на похитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. похитила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

похитила съм е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).