похитила е

Речник на българския език

1. похитила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похитила е е производна форма на похитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похитила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похитила е е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).