похитила

Речник на българския език

1. похитила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похитила е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похитила — мин. деят. св. прич. ж. р.

похитила е производна форма на похитя (мин. деят. св. прич. ж. р.).