похитил

Речник на българския език

1. похитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похитил е производна форма на похитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похитил — мин. деят. св. прич. м. р.

похитил е производна форма на похитя (мин. деят. св. прич. м. р.).