похити

Речник на българския език

1. похити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

похити е производна форма на похитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. похити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

похити е производна форма на похитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. похити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

похити е производна форма на похитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. похити — повелително наклонение, ед. ч.

похити е производна форма на похитя (повелително наклонение, ед. ч.).