похитеше

Речник на българския език

1. похитеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

похитеше е производна форма на похитя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. похитеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

похитеше е производна форма на похитя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).