похители

Речник на българския език

1. похители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

похители е производна форма на похитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. похители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

похители е производна форма на похитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).