похвърчал е

Речник на българския език

1. похвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похвърчал е е производна форма на похвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похвърчал е е производна форма на похвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. похвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похвърчал е е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).