похвърчало съм

Речник на българския език

1. похвърчало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало съм е производна форма на похвърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. похвърчало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало съм е производна форма на похвърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. похвърчало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало съм е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).