похвърчало си

Речник на българския език

1. похвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало си е производна форма на похвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. похвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало си е производна форма на похвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. похвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

похвърчало си е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).